„Малките герои на голямата война“

Дети-войны

Какво е детството – това е безгрижно време. Любимите родителите, бабите и дядовците винаги около нас, това са приятелите от училище, рожденни дни, сладолед и интересни книги… и най-важното – животът тепърва започва!

Войната отнема детството, изтрива го, кара малкия човек да направи възрастен избор. И често – отнема и самия живот …

Според различни източници, до няколко десетки хиляди непълнолетни са участвали във военните действия по време на Втората световна война. Те бяха партизани – участници в антифашистката съпротива, „Синове и дъщери на полка“. Децата воюваха, сръжаваха се се и загиваха заедно с възрастните. За военните си заслуги са се награждавали с ордени и медали.

Съвсем не всички  доживяха до Победата, съдбата на онези, които са имали късмета да оцелеят, е различна…

Ето няколко истории на деца, станали герои на тази отдавна отминала война.

 

Историята на семейство Казей, Марат Казей – 14 год., Ариадна Казей – 16 год. през 1941г., тяхната майка – Анна Казей.

Казей1 Казей2 Казей4Казей5Казей3

Бащата, Иван Георгиевич Казей — комунист, прослужил 10 години в Балтийския флот, след това работи в колхоза като тракторист, през 1936г. е арестуван за „вредителство“, реабилитиран през 1959г.

Майката, Анна Александровна също е била подлагана на репресии, арестувана два пъти по обвинение в „троцкизъм”, но след това освободена. По време на Великата отечествена война тя крие ранени партизани и ги лекува, за което е обесена от германците в Минск на 7 ноември 1942 г. След смъртта на майка си Марат и по-голямата му сестра Ариадна отиват в партизанския отряд, наречен в чест на 25-годишнината от Октомврийската революция (ноември 1942 г.). Марат беше само на 14 год., завършил само 4 класа в селското училище.

Наравно с възрастните той разузнаваше, подкопаваше ешелони. За битката през януари 1943 г., когато ранен, вдига другарите си в атака и преминава през врага, Марат получава медала „За храброст“.

А през май 1944 г. по време на изпълнеие на поредната мисия край село Хоромицки, Минска област, 14-годишмоният войник умира. Връщайки се от мисията заедно с командващия разузнаването, те се натъкнаха на германците. Командирът беше убит незабавно, а Марат, стреляйки, лежеше в дупка в земяра. Нямаше къде да отиде в открито поле, а и нямаше и възможност – младежът беше тежко ранен в ръката. Докато имаше патрони, той държеше защитата и когато свършиха, той взе последното си оръжие – две гранати, от колана. Хвърли едната към германците, а за втората изчака: когато враговете се приближиха, се взриви заедно с тях.

През 1965 г. Марат Казей е удостоен със званието Герой на СССР.

Ариадна Казей, имаше късмета да оцелее. Тя загубиха долната част на двата сикрака поради измръзване. В края на януари 1943 г. краката са ампутирани в полеви условия с трион без упойка. Тя е евакуирана от окупираната територия със самолет едва на 14 юни 1943 г. След войната Ариадна завършва педагогически институт, работи като учител и печели награди: Заслужен учител и Герой на социалистическия труд.

 

Историята на Валентин Котик, воювал от 12-годишиен

Валя1 Валя2

Партизански разузнавач, най-младият герой на СССР.

Валя е роден през 1930 г. в украинското село Хмелевка. Преди войната успява да завърши само пет класа. В окупираното от германските войски село, , момчето тайно събира оръжие, боеприпаси и ги предава на партизаните. И води своята малка война, както я е разбирал: рисуваше и залепваше на видни места карикатури на нацистите.

През 1942г. той става разузнавач, а през есента със своите връсници – момчета получава своето първо истинско военно задание: да ликвидират началника на полевата жандармерия. Това беше истинска военна операция – засада, внезапна атака, стрелба и взрив на граната. Заданието партизанинът Валя изпълни: началникът на жандармерията, Лейтенант Франц Кьониг и седем германски войници загинаха. Около 30 души бяха ранени.

Валя Котик има много успешни операции: унищожаване на секретен комуникационен център, подкопаване на 6 ешелона, склад. На 29 октомври 1943 г., докато е на дежурство, Валя забеляза, че наказаните нападат отряда. Убивайки фашистки офицер с пистолет, младежът вдигна тревога и партизаните успяха да се приготвят за битка. На 16 февруари 1944 г., пет дни след 14-ия си рожден ден, разузнавачът е смъртно ранен в битката за град Изяслав, Каменец-Подолск, сега в района на Хмелницки, и умира на следващия ден.

През 1958г. Валентин Котик е удостоен със званието Герой на Съветския съюз.

 

Историята на Льоня Голиков, 16 год
Голиков1 Голиков2

Разведчик на партизанската бригада. Когато започна войната, той получи пушка и влезе в партизанското движение. Строен, с малък ръст, изглеждаше по-млад от възрастта си. Под прикритието на просяк Льоня се разхождаше из селата, събирайки необходимите данни за разположението на фашистките войски и за броя на военното им оборудване, след което предаваше тази информация на партизаните.

„Участва в 27 военни операции, унищожава 78 германски войници и офицери, взривява 2 железопътни и 12 магистрални моста, взривява 9 превозни средства с боеприпаси… разбива лек автомобил, в който се е намирал генерал-майор от инженерните войски Ричард Виртц, който се е насочвал от Псков към Луга“, – такива данни се съдържат в неговия награден списък.

За този подвиг на Льоня е връчен медал „Златна звезда“ и званието Герой на Съветския съюз. Но не успя да ги получи. От декември 1942 г. до януари 1943 г. партизанският отряд, в който се намира Голиков, с ожесточени битки напуска обкръжението. Само няколко успяват да оцелеят, но Льоня не е сред тях: загива в битка с отряд фашисти на 24 януари 1943 г. край село Остра лука, област Псков, преди да навърши 17 години.

 

Историята на Саша Чекалин, 16 год
Чекалин1Чекалин2

До началото на войната завършва 8-ми клас, след окупацията на родното си село през октомври 1941 г. постъпва в партизанския отряд, където успява да служи само малко повече от месец.

Ноември 1941 г. партизанският отряд нанася значителни щети на фашистите: складовете изгарят, колите експлодират върху мини, вражеските влакове се преобръщаха, безследно изчезнаха часовите и патрулите.

В началото на ноември 1941. Саша се простуди и остана у проверен човек в близкото село. Но се намери предател, който го издаде. През нощта фашистите влезли в къщата, където лежали болните партизани. Чекалин успя да грабне приготвената граната и да я хвърли, но тя не избухна … След няколко дни изтезания фашистите обесиха младежа на централния площад на Лихвин и повече от 20 дни не позволяваха тялото му да бъде свалено от бесилката. И едва когато градът беше освободен, бойните съратници на партизанина Чекалин го погребват с военни почести.

Званието Герой на Съветския съюз на Александър Чекалин е присъдена през 1942 година.

 

Историята на  Зина Портнова, 17 год

Зина1 Зина2

Член на комсомолско-младежката организация „Младите отмъстители“ (47 души, организацията се оглавява от 20-годишната Ефросиния Зенкова), разузнавач за партизански отряд на територията на Беларуската ССР.

Тя е родена през 1926 г. в Ленинград, завършва 7 клас там и през лятната ваканция заминава на при роднини в село Зуя, Витебска област, Беларус. Там я открива и войната.

През 1942 г. тя се присъединява към младежка партизанска организация „Младите отмъстители“ и участва активно в разпространението на листовки сред населението и диверсиите срещу нашествениците. От август 1943 г. Зина е разузнавач в партизански отряд. През декември 1943 г. тя получава задачата да установи причините за провала на организацията „Млади отмъстители“. Но по време на завръщането си в отряда Зина е арестувана.

По време на разпита момичето грабнало пистолета на фашистки следовател от масата, застреляло го, както и още двама нацисти, опитало се да избяга, но било заловено. След това Зина е била разпитвана, тя напълно посивя. Опитала е да се самоубие, като се хвърлила под камион, докато е била водена на поредния разпит.

Зина е застреляна едва на 10 януари 1944 г., тя е само на 17 години.

Званието Герой на Съветския съюз на Зинаида Портнова е присъдена през 1958г.

Историята на Володя Дубинин,  14 год
Дубинин1 Дубинин2

Когато започна Великата Отечествена война Володя Дубинин, заедно с приятелите си се присъединиха към партизанския отряд, чийто бази били каменоломни. Само децата можеха да пълзят в тесните пукнатини на каменоломната, по този начин те се превърнаха в незаменими разузнавачи.

Германците заляха каменоломните с намиращите се вътре хора. Именно Володя успя да получи тази информация и навреме да предупреди другарите си за грозящата опасност. И когато нацистите минираха земята около катакомбите, нашият герой се яви доброволно да бъде водач на сапьора. Той беше взривен от мина с още четирима сапьори. За постиженията си Володя Дубинин бе удостоен с посмъртния орден на Червеното знаме.

 

Историята на Галя Комлева, 14 лет      

Комлева1 Комлева2          

Галя Комлева успя да завърши 6 класа. Когато започна войната и нацистите наближиха Ленинград, Галина е първата от избраните пионери за връзка с партизаните. Младият свързочник носеше от партизаните задачи за своя ръководител. Заедно с комсомолката Тася Яковлева, Галя пишеше листовки и ги разпръсваше из селото през нощта. Нацистите проследиха и плениха младите разузнавачи. Два месеца ги пребиваха жестоко, захвърляха ги в килия и на сутринта отново ги извеждаха за разпит. Галя не каза нищо на врага, не предаде никого. Младият патриот беше застрелян. Подвигът на Галя Комлева Родината удостои с ордена на Отечествената война Ӏ степен.

 

Историята на Саша Колесников, 12 год., „синът на полка“

Колесников

През март 1943 г. Саша, заедно с приятел, избягали от училище и отишли на фронта. Той искаше да стигне до частта, където баща му служи като командир, но по пътя срещна ранен танкист, който се сражава в бащиния отряд. Тогава той разбрал, че баща му е получил вест от майка му за бягството му и при пристигането си го чака страшна кавга. Това промени плановете на момчето и той веднага се присъедини към танкистите, които бяха изпратени в тила за преформиране. Саша ги излъга, че е напълно сам. Така на 12-годишна възраст той става войник, „син на полка“.

Успешно ходи на разузнаване няколко пъти, помагайки да се унищожи влак с немски боеприпаси. По това време германците хванаха момчето и, брутални, дълго го биеха, а след това го разпнаха –  забиха ръцете му с пирони. Саша беше спасен от нашите разузнавачи. По време на службата си Саша израства до танкист и нокаутира няколко вражески превозни средства. Войниците го наричаха Сан Санич.

Съхранени са някои от спомените на Александър Колесников

Сохранились воспоминания Александра Колесникова.

https://iremember.ru/memoirs/tankisti/kolesnikov-aleksandr-ivanovich/

https://www.tvc.ru/news/show/id/67068 – снимки и децата на полка

 

Историята на Надя Богданова, най-младата от известните деца герои на войната

Богданова

Тя стана разузнавач в партизанския отряд на възрастот 9 години!

Надя е живяла в детски дом в Беларус. По време на евакуация на влак в Смоленска област е взривен влак с сираци, много от тях загинаха, Надя остана жива и със своя приятел Юрий Семенов избягаха в гората. Първо сираците, за да не умрат от глад, искаха милостиня. А през есента на 1941 г. те са приети в партизанския отряд.

Надя, преструвайки се на просякиня, ходеше по селата и градовете, събирайки ценна информация за разположението и броя на германците, за маскираните складове и огнища. Малкото момиче, просейки хляб, не предизвикваше подозрения. Тя участваше и във военни операции.

Надя умираше във войната 2 пъти: първият път на 7 ноември 1941г., когато във Витебск, в чест на празника Надя и Ваня вдигнаха три червени знамена – като символ на това, че народът не е сломен. Когато децата се връщали в отряда, фашистите ги хванали, дълго ги разпитвали и разстреляли. Надя оцеляла случайно и след като се събудила, се върнала в отряда. Вторият път – в края на февруари 1943 г. Надя и приятелят й Юра Семенов минираха моста (възрастните партизани не можеха да се справят с тази задача), точно в момента, в който фашистите ги задържаха, избухна експлозия.

Полицията разбра, че именно децата го минират и, като ги връзват, ги сложиха на шейна и потеглиха към Гестапо. Там застреляха Юра и измъчваха Надя в продължение на седем дни, изгориха звезда на гърба й, заляха я с ледена вода в студа и я сложиха на горещи камъни. Не получавайки информация от нея, нацистите хвърлили измъченото и окървавено момиче в студа, решили, че няма да оцелее. Надя бе вдигната от местна жена и тайно отведена в село на територията, контролирана от партизаните. Там се погрижиха за момичето, но се оказа, че е ослепяла.

Едва след три години след войната академик Филатов възстановява зрението на Надя. Тя живееше във Витебск и не казавала на никого, че се е сражавала в партизански отряд. 15 години по-късно, когато нейният командир в предаване спомена за нея, че е мъртва, тя съобщи, че е жива. Едва тогава всички научиха за нейното героично минало. Надежда живее нормален живот, учи, работи, отгледа 4 деца. Наградена е с ордени на Червеното знаме, Отчечествена война I степен, Отчечествена война II степен и медали „За храброст“, „За военни заслуги“, „Партизанин от Отечествената война I степен“.

 

Историята на Василий Коробко, 14 години

Коробко1 Коробко2 Коробко3 Коробко4 Коробко5

Бойното си кръщение Вася Коробко получи през лятото на 1941 г., след като покрива с огън изтеглянето на военните части. Веднъж той повредил основите на моста и фашисткият бронетранспортьор, докато преминавал се срутил и излязъл извън строй. Вася стана партизанин. Разпределен е да работи в нацисткия щаб. Той отлично запомнял всички значки на вражеските карти и още от училище знаеше немски думи.

Впоследствие, Василий Коробко станал отличен специалист по разрушаване, участва в унищожаването на девет ешелона с жива сила и техника на врага. Подвизите на Василий Коробко са удостоени с ордените на Ленин, Червеното знаме, Отечествената война I, медал „Партизанин от Отечествената война“ I степен.

 

Историята на Лариса Михеенко  

Михеенко
За операция по разузнаване и взрив на железопътен мост към правителствена награда била представена лелинградската ученичка Лариса Михеенко. Но Родината не успя да я връчи на своята храбра дъщеря….

Селото, в което момичето пристига за лятото, беше окупирано от фашистите. Тя успя да избяга от нацисткото робство. Лариса е отведена в щаба на партизанската бригада. Облечена в парцали, Лара обикаляла селата, установявайки къде и как са разположени пушките, къде са часовите. Участвала е и във военни операции. Младата партизанка, издадена от предател, е разстреляна от нацистите. Указът за присъждане на Лариса Михеенко с орден „Отечествена война“ Ӏ степен съдържа горчивата дума: „Посмъртно“ …

 

Историята на Саша Бородулин 

Бородулин Бородулин2

Още през зимата на 1941г. Саша Бородулин носеше на ризата си ордена на Червеното знаме. Заедно с партизаните младежът се биеше с хитлеристите в открит бой, участва в засади, ходеше да разузнава. Не малко унищожени машини и войници бяха на неговата сметка.

Веднъж фащистите проследиха партизаните. Да заблудят отряда успяха пет младежи, в т.ч. и Саша. Един след друг те загиваха. Той остана сам. Можеше да се махне оттам, но нашият герой се сражаваше докрай. Той, позволявайки на фашистите на направят около него пръстен взе граната и взриви себе си и тях. Саша Бородулин загина, но споменът за него е жив.

 

Историята на Тихон Максимович Баран

Момчето, което повтори подвига на Иван Сусанун. Той беше едва на 10 години…

Баран

След избухването на войната немците превзеха селото, в което живее Тихон, и цялото им семейство – шестте деца и родителите се присъединиха към партизанския отряд, Тихон с майка им и двете му сестри станаха свързочници, бащата спасявал партизани и ги скривал в дома им. Тихон, като свързочник, получавал информация от партизанските помощници в селото за движението на германските войски и полицаи, броя на войниците и техниката и я предавал в партизанския отряд. Момчето също се занимавало с разпространение на листовки, събиране на оръжие и припаси за партизаните.

През април 1943 г. полицията арестува Тихон, майка му и двете му сестри, по донос от местен жител. Около месец семейството беше държано в концлагер, но немците не постигнаха нищо. Майката на Тихон е изпратена в концлагер в Германия, а Тихон и сестрите са безотговорно освободени, след което момчето се връща в партизанския отряд.

Фашистите и полицаите решиха да унищожат родното село на Тихон с всичките му жители, тъй като партизанската съпротива беше силна. В нощта срещу 22 януари 1944 г. те обградиха цялото село, изгониха местните и ги принудиха да изкопаят яма. След това немците изгориха всички къщи в селото и започнаха да разстрелват жителите. От 957 жители на селото оцелял само Тихон: двете му сестри, които останаха в селото, също починаха. Началникът на наказателния отряд поиска Тихон да ги заведе при партизаните, заплашвайки го със смърт в случай на отказ (бащата и братята на Тихон били сред партизаните) и обещал да го изпрати в Германия да учи и като награда, ако се съгласи.

Тихон се съгласил да покаже къде са партизаните и завел нацистите в гората по пътека, която само той знаеше. Пътят водеше до непроходимо блато! В крайна сметка офицерът осъзнал това и застрелял Тихон. Германският отряд не само не намерил партизаните, но и не излязъл от блатото: в него загинаха над 200 войници и полицаи.

 

Историята на Александър Филиппович Ковалёв
(настояща фамилия Рабинович)

Ковалев1 Ковалев2 Ковалев3

Юнга-моторист от Северния флот

Родителите на Саша са репресирани през 1937г. – бащата е разстрелян, а майката е осъдена на 8 години в лагер.

В началото на войната той започва да служи на катер в Архангелск. Завършва училището за юнги на остров Соловецки, за което Валентин Пикул пише в автобиографичния си роман „Момчета с панделки“ (линк http://loveread.ec/read_book.php?id=15157&p=1). След дипломирането си служи на торпеден катер, участва в 20 бойни операции на Северния флот.

На 8 май 1944 г. торпедният катер ТК-209, на която служи Саша Ковалев, атакува група вражески кораби, след което самият той е нападнат от германски самолети, в резултат на което част от снаряда пробива двигателя, от който започва да тече гореща вода, смесена с масло и бензин. Саша Ковалев покрива дупката с тялото си, като получава тежки изгаряния. В същото време те успяха да поддържат хода на катера, двигателят не избухна, а членовете на екипажа, а моряците и офицерите от другия катер бяха спасени. Спасени са два екипажа на торпедни катери. На следващия ден Саша Ковалев загива в резултат на трагична случайност – от взрив на немска фосфорна мина, която не е избухнала на катера предния ден след бомбардировката й от вражески самолети.

Награден е с медал Ушаков, орден Червена Звезда и орден Отечествена война I степен (посмъртно).

 

Историята на Иван Филипович Кузнецов, «синът на полка»

Кузнецов

Командир на оръдие на 185-ти гвардейски артилерийски полк, най-младият (17-годишен) кавалер от Ордена на славата и на трите степени.

Преди началото на Великата Отечествена война той завършва 7 класа в селското училище. Живее на окупираната територия от 17 юли 1941 г. до 7 февруари 1943 г. След освобождението на Ростовска област от окупация на 14-годишна възраст, Иван доброволно, като син на 185-ти гвардейски артилерийски полк, е приет за военна служба в армията. Военната „кариера” започва с обикновен носител на снаряд, след което момчето става стрелец и командир на оръдие.

Иван участва в многобройни битки, унищожава много танкове и бункери, минометна батарея и наблюдателен пост на противника, бил е ранен. През 1943 г., на 14-годишна възраст, е награден с медал „За храброст“. През март 1944 г. орденът на Червената звезда. И през 1945 г. той получава 3 ордена Салава подред – и трите степени. Връчен му е Ордена на славата от първа степен на 16-годишна възраст!

След войната Иван решава да свърже бъдещия си живот с армията. През 1949 г. завършва бронетанково училище, след това – вечерно училище. За запас Капитан Кузнецов е  уволнен едва през 1959 година.

 

Историята на Юта Бондаровска     

 Юта Юта2 Юта3

Коагто до всички достигна страшната вест – война, Юта започна да помага на партизаните. Отначло тя беше свързочник, след това разузнавач. Преобличайки се като момче просяк тя събираше информация от селата: къде се намира щаба на фашистите, ка се охранява, колко са оръдията. В един от боевете Юта Бондаровска, малката геориня на голямата война падна мъртва. Родината награди своята героична дъщеря с посмъртния медал „Партизанин на Отечествената война“ I степен, орден на Отечествената война I степен.

 

Историята на Нина Куковерова 

Куков Куков2

Нина Куковерова беше на 14 години. С първите дни на идването на фашистите Нина стана партизански разузнавач. В една от операциите по разузнаване тя трянваше да преодолее километър и половина по заснежена равнина. Фашистите не обръщаха внимание на замръзналото и изморено момиче, а на нея не й убягна нищо – нито щаба, нито склада за огнестрелни припаси, нито разположението на часовите. В същия ден се взривиха, фашистките складове, щаба, хитлеристите паднаха!

Младата геориня загина. Посмъртно, тя е наградена с ордена на Отчествената война I степен.

 

Историята на Муся Пинкензон, 12 години  

Муся  

От най-ранно детство Муся се е учил да свири на цигулка и когато стана на 5 години местният вестник го нарече цигулар-вундеркинд.

През 1942г. семейство Пинкензон бяха арестувани като евреи. В числото на другите осъдени на смърт, те бяха подредени. Родителите на Муся бяха разстреляни. Той помолил немския офицер да му разреши да свири на цигулата преди смъртта! Офицерът се засмял, но му позволил. Малкият цигулар изсвирил «Интернационал» (партиен химн и химна на Съветския съюз). Офицерът се ядосал. Но Муся продължил да свири, докато не се чули изстрелите.

След Великата Отечествена война подвигът на Муся Пинкензон стана широко известен не само в СССР, но и в Европа и Америка.

 

Историята на Валя Пономарева, 12 години

Валя – партизанка и дъщеря на полка, старши сержант, санитарен инструктор на 705-ия полк на 121-ата стрелкова дивизия на 60-та армия на Първия Украински фронт.

През 1942 г. момичето доброволно отива на фронта – става свързочник на партизанския отряд, участва в битки. След сериозна рана тя е в болница и след възстановяването си става медицински инструктор. За храброст и смелост тя е наградена с орден на Червената Звезда за това, че сама е  пренесла 164 ранени войници и офицери от бойното поле. Валя участва в битката при Курск, в освобождението на Полша, Румъния, Чехословакия. Момичето е ранено пет пъти, три от тях – през 1944 г., почти умира под танк, но е стигнала до победата!

Фашизмът има едно лице … той няма националност, няма „меки“ варианти. Дори и в България, която беше принудена да стане съюзник на нацистите, брутално се нахвърлиха върху онези, които се бориха срещу идеологията на човеконенавистта и господството на арийската раса. Партизанското движение – движението на съпротивата – понесе много жертви, включително деца и юноши. Ето историите само на някои от тях:

Историята на Димитър (Митко) Трифонов Палаузов е партизанин в Габровско-севлиевския партизански отряд. Най-малкият участник в Съпротивителното движение в България по време на Втората световна война.

Митко Палаузов е роден на 8 ноември 1930 г. в с. Енев рътСевлиевско. Малко след раждането му, родителите му Ганка и Трифон Палаузови, от недоимък се преместват да живеят последователно в Севлиево и Габрово (1936). Тук, в големия пролетарски център, те са фабрични работници и живеят в малка кирпичена къща на „Бакойския баир“, съвсем наблизо до съвременното VI-то Основно училище. Митко започва да учи в града. Родителите му се свързват с партийните организации във фабриките, където работят. В къщата им се провеждат партийни събрания, заседания на щаба на партизанската чета, в чийто състав влиза и Трифон Палаузов.

Бащата, Трифон Палаузов и лелята на Митко – Русана, стават партизани от Габровско-Севлиевския партизански отряд. Поради тази причина Габровската полиция оказва периодичен психически и физически тормоз върху семейството му, като често арестува и малтретира Митко и майка му. За да ги предпази от тормоза, баща му предлага да излязат и те в Балкана. След акция на партизанския отряд през лятото на 1943 г. в махала Водици (сега квартал на Габрово), Ганка и Митко Палаузови се присъединяват към него. След преминаването им в нелегалност габровската полиция опожарява тяхната къща на Бакойците. През юни са интернирани в с. ЧорбаджийскоМомчилградско, баба му Рада и дядо му Цоню със стринка му Донка и чичо му Иван. Под натиска на полицията училищният съвет на Второ основно училище „Неофит Рилски“ на 19.IХ.1943 г. решава: „Че дейността на ученика Димитър Трифонов Палаузов е несъвместима със задълженията му на ученик и предлага на областния инспектор в Плевен да разреши изключването му от училище“. Тогава Митко е четвърти месец партизанин.

Като партизанин Митко участва в някои походи и акции на отряда, дори му „зачисляват“ малко пистолетче. Селяните от с. Бериево дълго ще помнят и разказват за малкия партизанин, който пламенно е рецитирал стихове на Смирненски. През юни партизаните правят землянката на Осеникова поляна. Митко бди на пост, да не бъдат изненадани, и така участва в направата на лобното си място. Седем месеца мъжествено понася трудностите, нощните походи, срещите с врага. След акция в с. Химитлии (днешно Ясеново) партизаните се изтеглят по река Лешница (Химитлийската пътека) в Шипченския дял на Стара планина. Настигнати, влизат в бой с полицията. В боя участва и Митко с пистолет в ръка. Оттеглят се към връх Корита. Тогава щабът на отряда решава да оставят ранените и болните партизани в землянката на близката Осеникова поляна. Да се грижат за тях, изпращат Митко и майка му Ганка. Ятаците от близките махали Паско Янев-Тошо и Иван Кунчев-Кирчо ги снабдяват с храна. Те са единствената им връзка със света. За шестимата партизани землянката била влажна, тясна и неудобна.

След Балванската битка, землянката е разкрита на полицията от предателя Иван Данаилов-Доктора. Той е ранен и заловен в Балван на 29 март и подложен на нечовешки изтезания, при които проговаря.

На 1 април 1944 г. многобройна полицейска група обкръжават Осеникова поляна. Партизаните са изненадани. Жандармерията взривява землянката с гранати. Изваждат труповете, вземат лични вещи, пушки, пистолети и книжа. Труповете на Ганка Палаузова, Митко Палаузов, Минчо Георгиев (Младен) и Иван Илиев (Гошо) остават на открито цяла седмица край землянката.

Историята на Шестте ястребинчета са деца от с. Ястребиноразстреляни на 20 декември 1943 г. заедно с родителите си и техни близки под предлог укриване и подпомагане на преминали в нелегалност.

Екзекутирани са общо 18 човека. Екзекуцията е извършена от войници ръководени от запасния подпоручик Коста Йорданов. Подпоручик Йорданов в цивилния живот е учител, баща на две деца. Акцията е в изпълнение на писмена заповед да се изтребят помагачите и близките на нелегалните, с цел да се прекъснат връзките им с базите за подкрепа в разгара на зимата. Подпоручик Костадин Йорданов получава заповедта от командира на полка полк. Йорданов събира роднините на нелегалните от селото – няколко семейства с жените, децата и дядовците и ги нарежда на селския мегдан. Подкарват ги извън селото и в един дол ги разстрелват. Йорданов се престарава, като на място издава устна заповед за разстрел на жените и децата заедно с мъжете и старците. Часове след разстрела идва нова заповед акцията да бъде отменена, но твърде късно. Жертвите сред децата са:

Стойне (7 г.), Иван (9 г.), Надежда (12 г.); Димитринка (11 г.), близначките Ценка и Цветанка (13 г.).

Убитите 18 човека са от 6 различни семейства. Общото между тях е, че от всяко семейство има по един партизанин. След разстрела всички са заровени в плитък гроб, който на следващия ден е разкопан, а телата на убитите са изгорени на клада за да се прикрият следите от престъплението.

Историята на братовчедите Васил и Сава Кокарешкови от с. Белица (сега град), Благоевградско. По-големият – Васил е роден на 9 януари 1928 г. Сава – на 30 август същата година. Под влияние на по-големият си брат и сестра си, които са ятаци, Сава започва да помага на нелегалните. Увлича и братовчед си Васил. И двамата са пастири – пасат овцете из планината. Там често се срещат с партизаните от отряд “Никола Парапунов”, на които предават храна, дрехи, цигари. На 16 юни 1944 г. по време на поредната им среща с партизаните са предадени. Полиция обгражда местността. След кратък бой партизаните се изтеглят. Сава и Васил са арестувани, отведени са в Разлог, където ги подлагат на жестока инквизиция.

Децата се държат твърдо, не отронват нито дума. На 7 юли са заклани от жандармеристит. За да заличат следите на престъплението, жандармеристите нахранват кучетата с телата им.

 

Завинаги девойки и юноши ненавлезли в своята зрялост ще останат:

 От побоища и изтезания в полицията се поболява и умира в началото на 1945 година „Детето-герой” Андон Черковски. Наричано ятачето на Раднево, той си отива  невръстен от този свят в страшни мъки вследствие жестоките полицейски инквизиции.Същата съдба спохожда и 13 годишния Никола Георгиев Накев от Перущица. Той е разстрелян в средата на август 1944 г., защото е бил заподозрян, че е ятак на местния партизански отряд.

Иван Атанасов Бандаков – Кочо на 16 години, най-малкият партизанин чепинец, загинал в сражение броени дни преди 9 септември 1944 г. Пак дни преди същата дата след сражение намира смъртта си Костадин Иванов Запрянов – Горчо, 16 годишен младеж от от с. Бодрово, Хасковоско. Същата година в сражение загиват и връстниците им Марин Трифонов Попов от с. Правище, Пловдивскои Иван Стефанов Василев – Огнян от търговищкото село Присойна – партизанин от Тузлушката чета на Омуртагския отряд.

Детелина Мирчева Минчева-Саня от пазарджишкото с. Черногорово, остава завинаги 15 годишна. Тя е била партизанка от чета „Кочо Честименски“ на отряд „Ангел Кънчев“ и остава в партизанския летопис като „Момичето с отрязаните плитки”.

На 19 май 1944 г. заловена, ранена и убита е 16 годишната Цветана Живкова Велева – Лиляна от Перник.На 20 май 1944 г. без съд и присъда е разстрелян 17 годишния ятак от Сливен Стефко Иванов Крайчев Разстрелян без съд и присъда през 1944г. е и 16 годишния младеж от Копривщица Иван Динчов Кривиралчев.

На 27 ноември 1943 г. заловена и убита заедно с баща си Тодор е 14 годишната партизанка  Иванка Тодорова Пашкулова – Роза от с. Старо Железаре, Пловдивско. От същото село без съд и присъда са разстреляни и 17 годишните Никола Делчев Делевски и Стоян Николов Мусенов. Подобна е съдбата и на Мехмед Юсеинов Юсменов от с. Горско Сливово, Ловешко. Убит е на 17 г. заедно с баща си Юсеин и брат си  Ибрахим.

На 7 март 1944 г. заловен в сражение и разстрелян е 17 годишния батачански партизанин  Любен Петров Ганчев – Райчо.

 На 6 юли 1944 г. убита на сватбата си е Тодорка Истратиева на 16 години от с. Расник Брезнишко. Била е  булка на партизански брат.

На 8 август 1944 г. е убит с щикове 17 годишния ятак от Разлог Иван Николов Рачев.

На 3 май 1944 г. заловен в сражение и обезглавен е 17 годишния Ангел Спасов Недков от с. Подгумер, Софийско. В сражение загиват и връстниците му Трайко Тодоров Траевот бургаското село Каблешково, Боян Станков Христов от с. Лешниковци, Трънско, Васил Тодоров Христов – Чапаев от с. Падала, Давид Арон Давидов – Трън от Пловдив, Костадин Георгиев Лазаров – Васко от с. Бараково, Кюстендилско,Максим Петров Мишев – Манчо от Пещера,Спас Христосков Стоичков от софийското с. Костенец, Тинка Христова Ковачева – Мая от Пловдив, Иван Димитров Глушков и Кирил Димитров Тананеев – Дечко и двамата от с. Самоводене, Великотърновско.

На 2 юли 1944 г. заловен и разстрелян без съд е 17 годишния партизанин от Карнобат Димчо Георгиев Караминдов. Същата е съдбата и на връстниците му Иван Нанев Атанасов – Цветан от с. Върбен, Пловдивско, Цветко Александров Караджов – М.Чавдар от с. Мирково, Софийско  и Костадин Такев Тодоров от софийското село Войнеговци.

На 3 март 1944 г. в сражение загива 15 годишния партизанин Иван Атанасов Филев – Спартак от пловдивското село Ситово и две години по-голямата от него пловдивска партизанка Мария Георгиева Бакалова – Бойка. На 30 май същата година е заловен и разстрелян горнобанския партизанин Кръстан Стоилов Кръстев – Кънчо, на 16 г., подобна е и съдбата на връстницата му Мария Петкова Ненчева – Соня от с. Пъдарско, Пловдивско.  На 8 август  пък е заловен и изгорен жив партизанина Кунчо Цоков Фитлеков – Волов (17 г.) от пловдивското с. Красново.

На 12 март 1944 г. е разстрелян 17 годишния габровски ремсов деец Петър Станчев Божинов. Това се случва и с набора му ятак Стефан Цвятков Станев от с. Крушево, Севлиевско. На 6 юни 1944 г е убит 17 годишния Тодор Петров Велчев– ятак, секретар на РМС в Перущица. 17 годишен в затвора умира и ремсовия активист Димитър Янков Василев-Кръстев от софийското село Кривина.

На 5 ноември 1943 г. от вражески куршум пада убит 15 годишния ятак Стоян Рачев Раев от с. Черешово, а на 6 юни 1944 г. 17 годишната  Тодорка Йорданова Моралийска – Гордана от пернишкото село Долна Диканя е заловена и разстреляна с двама от братята си – Димитър и Иван.

 Не успяха да изживеят младостта си и да навлязат в своята зрялост Стефан Иванов ХаджийскиГеорги Георгиев ТодоровДеньо Митов НачковНайден Велков Шертев……..

Това са само няколко от стотиците хиляди истории на деца и юноши, чието детство е унищожено от войната. Всички те – и мъртви, и оцелели – искаха да живеят мирно с родителите си, да ходят на училище и да не виждат ужасите на войната, смъртта и опустошенията. Но те трябваше да пораснат твърде рано! Те трябваше да поемат отговорност за своята страна – те се сражаваха, воюваха с врага, освобождаваха родната си земя. Бяха смели и не съжалиха живота си. Никой от тях не се замисляше дали хората, които ще живеят след войната, ще ги помнят, никой не искаше слава и почести, ордени и медали – те искаха да победят фашизма и да живеят под мирно небе.

На този линк можете да намерите още истории и уникални снимки от фронта:

https://www.tvc.ru/news/show/id/67068

Ако искате да се запознаете с реални спомени на хора, преживели войната, можете да го направите на портала АЗПОМНЯ https://iremember.ru/

 

 

Създадено от Webma Studio